Японска вишна, гр.Ветово


 

Местоположение: в двора на СОУ „Васил Левски„ с професионални паралелки – гр.Ветово, община Ветово, Русенска област

Възраст: 4 години

Номинирал: Росица Маринова Рашкова, класен ръководител на І „а„ клас


Историята, която ще разкажа, е за една малка ЯПОНСКА ВИШНА. В момента тя има 48 листенца.

Всичко започна с едно обаждане от Японското посолство. Негово Превъзходителство Макото Ито, посланикът на Япония в РБългария, прие поканата ни да присъства на тържествената церемония по приключването на проекта „Подобряване на енергийната ефективност на СОУ ”В.Левски” с професионални паралелки – цялостна подмяна на външна дограма” по Програмата на правителството на Япония за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище. Негово Превъзходителство искаше да види ремонтираното ни с японски средства училище. Новината за идването на японския посланик силно ни развълнува. Всеки искаше да узнае колкото се може повече за обичаите и традициите на тази далечна за нас страна. Учеха се стихотворения и песен на японски, правеха се кътове, изложба-базар, оригами,хиляда хартиени жерава…

Вярно е, че с прискърбие приемахме новините за голямото земетресение, станало в Япония на 11 март 2011 г. Но при мисълта за идването на скъпия за нас гост вълненията се обърнаха в друга посока. В трескавата подготовка около посрещането се роди и идеята да засадим пред централния вход на училището японска вишна. Посадихме я на 04 април 2011 г. в 9,00ч. сутринта, в присъствието на ученици, учители и помощния персонал. Тя е от вида Prunus serrulata Kanzan , висока е 194см., обиколката е 8,6 см. и е на 4 години. Директорът на училището помоли първокласниците да се грижат за нея.

Дълго време разговарях с моите ученици за японската вишна. Децата с интерес научиха, че това е дърво – цвете, много почитано от японския народ. Вишневият цвят се смята за националното цвете на Япония. Настъпването на сезона на цъфтенето на вишните в края на март и началото на април е предизвестие за идването на пролетта. Цветовете се разтварят изведнъж и падат до десет дни. Нежността на вишневите цветчета и тяхната мимолетност придават обаятелен чар на явлението. На японски вишната се нарича „сакура„ (цъфтене) от името на принцеса Коно - хана – сакуя –Химе. .В превод това дълго име означава „принцесата на дърветата – цветя„, а тя е наречена така , защото според японската легенда била паднала от небето върху едно вишнево дърво. Децата научиха, че вишната не дава ядливи плодове - за разлика от другите плодни дървета. Нейната мисия е да бъде красива. Още в древни времена се е зародил обичаят на съзерцаването на цветовете – ханами.Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предсказвало необичайно богата оризова реколта. Хората вярвали, че душите на загиналите войни ще се преродят във вишневи цветове.

След като учениците опознаха историята на японската вишна, те изведнъж приеха дървото като свое другарче.С много внимание и любов се грижеха за вишната. Дълго подбираха еднакви по големина камъчета, за да ги подредят в кръг около нея, според японските обичаи. Всеки искаше да полее дървото с вода.

На 28 април 2011 г. пристигна Негово Превъзходителство и първокласниците обещаха тържествено там, пред малкото дръвче, че ще се грижат за него като за свое другарче.

И незнайно защо, сякаш с пристигането си Негово Превъзходителство донесе магията на Япония в нашето училище и зареди всички ни с нея. Спря дъждът, грейна топло слънце и виждах нежното потрепване на вишневите листенца. Имах чувството, че дървото казва на всички: „Да, тук ми харесва! Ще остана при вятовските деца.„

Такова събитие не беше се случвало в нашето училище досега.Това е първото толкова екзотично дърво, посадено в училищния двор.То е обещание за бъдещето, като задължава да се опознава и възприема красивото в японските традиции, като внушава, че традициите на различните народи могат да се съхранят и обогатят взаимно. Застанал до вишната, Негово Превъзходителство изрази надеждата на милиони хора по света, че злото, сполетяло родината му, ще бъде победено и Япония ще продължи напред.

Дали малката фиданка ще ни дари с радостта да видим нейните цветове? Дали грижите на учениците ще бъдат достатъчни? Това ще покаже бъдещето. Мисля си, че с присъствието си тя ще напомня за щедростта на японския народ, ще напомня, че за доброто няма граници и разстояния и че училището по всички континенти и за всички религии и народи е свято място, храм на знанието. Надявам се моите ученици да усвояват тези ценни житейски уроци - уроците по човещина и щедрост. Надявам се един ден, някога, те да сътворят нещо също толкова красиво като цветовете на сакурата, да виждат в нея себе си, детството си, първата си „на живо„ среща с пратеник на един велик народ и …неунищожимостта на красотата. И така да умножават доброто по света.

Ако и вие някой ден дойдете в нашето училище, ще видите Prunus serrulata Kanzan - дървото, посадено в знак на благодарност към японския народ. И макар и още толкова малко, то е достойно да бъде наречено ДЪРВО С КОРЕН, ДЪРВО С БЪДЕЩЕ.


Developed by MakeSenseOnWeb.com